Оглавление блога

вторник, 19 мая 2015 г.

Борьба с иностранными заимствованиями


Борьба с иностранными заимствованиями в турецком языке мешает общению между его носителями

КОМУНИКАТИВНИ ПРОБЛЕМИ ПОРОДЕНИ ОТ ПУРИЗАЦИЯТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ТУРСКИ ЕЗИК

(COMMUNICATIVE PROBLEMS CAUSED BY THE PURISTIC TRENDS IN MODERN TURKISH LANGUAGE)
http://digital.sabanciuniv.edu/elitfulltext/3011800000205.pdf

Азиз Назми Шакир - Таш

Настоящият научен доклад е изнесен на 6.12.2005 г. на националната научна конференция на тема “Словото – класическо и ново”, организиран от Софийски Университет “Св. Климент Охридски” по случай 40-годишнината от създаването на самостоятелен Факултет по класически и нови филологии.
Этот доклад сделан 06.12.2005 г. на национально й научной конференции на тему "Слово - классическое и новое", организованной Софийским университете им. Святого Климента Охридского" по случаю 40-летия создания отдельного Факультета по классической и новой филологии.


Терминът “пуризъм” както предполагам на всички присъстващи е известно произхожда от френската дума “purisme”, която пък от своя страна е производна от латинската “пурус” “чист”. Определението на този термин в Речника на чуждите думи в българския език гласи: Борба за очистване на езика от чужди думи и изрази, които могат да бъдат заменени с родни.
Безусловно, все присутствующие знают, что слово пуризм - французского происхождения, восходит к латинскому "пурус" - чистый. Согласно Словарю иностранных слов в болгарском языке, пуризм - борьба за "очищение" языка от тех заимствованных слов и выражений, которые можно заменить исконными.


По мое скромно (но надявам се обективно) мнение това определение се явява недостатъчно да изрази богатата палитра от значения които му се придават, и крие в себе си известни противоречия. Факт е, че пуристите – родни и чужди са си спечелили славата главно с изобретяването на нови думи, повечето от които се оказват напълно непригодни да заменят чуждиците или нарочените за чуждици думи, някои от които със столетия са били използвани и макар и чужди по произход са се превърнали в неизменна част от съответния език.
ИМХО, надеюсь, объективному, это определение весьма противоречиво, и не отражает всех возможных значений, в которых его употребляют. Ведь пуристы, и наши и зарубежные, снискали себе дурную славу попытками изобрести новые слова, совершенно непригодные для замены давних, столетиями употребляющихся заимствований, ставших неотъемлемой частью словарного запаса языка - реципиента.


Показателно е, че и самият темрин “пуризъм” (въпреки усилията на пуристите да наложат по-подходящ) в качеството си на чуждица, се е наложил в почти всички европейски езици (немски, испански, италиански, португалски, румънски, шведски, руски и др.). Турският език е един от малкото езици “неумърсени” от термина “пуризъм”.
Не случайно и сам термин "пуризм", несмотря на все попытки пуристов найти ему подходящую замену, заимствован почти всеми европейскими языками. Турецкий - один из немногих, "незагрязненных" этим заимствованием.


За сметка на това двата основни термина послужили за обозначаване на това явление са съответно от арабски и персийски произход, а именно “тасфийеджилик” от ар. корен са-фа-уа (وفص) и “саделещирме” (sadeleştirme) от перс. саде (известен и у нас най-вече на почитателите на кафето без захар), като и двата термина са идентични по значение с латинското “пурус” (purus).
В турецком это явление обозначают, в основном, двумя терминами, одно арабского, другое - персидского происхождения: “тасфийеджилик” и “саделещирме”, соответственно. И тот и другой по значению идентичны словам, восходящим к латинскому "purus".


Съвременният турски е успял да се опази от термина, но не и от явлението “пуризъм” и благодарение на него през последното столетие се явява най-бързо видоизменящият се в цял свят език. Това явление колкото и положително и необходимо да се е оказвало в определени исторически моменти, в съвременната ситуация води до редица смущения от комуникативен характер, а както се знае основната функция на всеки език винаги е била да служи като основно комуникативно средство.
Современному турецкому удалось защититься от заимствованного термина, но, увы, не от явления. Масштабы пуризма в турецком языке таковы, что за последние 100 лет он стал самым стремительно изменяющимся языком в мире. В определенные исторические периоды явление сыграло позитивную роль, но сейчас оно иногда мешает языку выполнять свою главную функцию - служить средством общения.


Преди да пристъпим към разглеждането на споменатите смущения, техните причини и негативни последствия породени от пуризма в съвременното турско общество, ще направим кратка ретроспекция на развитието на езика, довело до появата на така наречения “съвременен турски език”.
Прежде, чем объяснить почему, сделаем краткий экскурс в историю развития турецкого языка, в результате которого и появился так называемый "современный турецкий язык".


Тюркските езици принадлежат към Урало-алтайското езиково семейство и водят началото си от дълбока древност, като появата им предхожда вероятно с хилядолетия самото формиране на тюркския народ в V. век.
Тюркские языки относят к Урало-алтайской языковой семье. Они берут свое начало в глубокой древности. Вероятно, они возникли на несколько тысячелетий раньше V века, когда сформировался тюркский народ.


Първите познати тюркски писмени паметници са написани с рунически знаци. Впоследствие когато по-голямата част от тюрките начело със Селджушките турци приемат исляма, е възприето арабското писмо. Това довежда до възприемането на множество арабски и персийски езикови елементи - процес продължил и след появата на Османската държава в началото на XIII-тото столетие след Христа и продължил чак до началото на XX век.
Первые известные тюркские надписи записаны рунами. Когда большая часть тюрков, оказавшись во власти Сельджуков, приняли ислам, они заимствовали арабскую письменность, а с ней и многие арабские и персидские языковые элементы. Этот процесс продолжался и после возникновения, в начале XIII века, Османского государства, вплоть до начала ХХ века. 


Въпреки някои пуристически опити направени през вековете (като примери в това отношение могат да бъдат посочени произведения като Речника на Кашгарлъ Махмуд – “Люгат-ъ Лисан-ит-Тюрк” (Lügât-ı Lisân-it-Türk) от 1074 г.; поезията на Юнус Емре, която въпреки че е писана преди девет века е напълно разбираема и масово четена и до ден днешен, както и сборниците със стихове на османските поети от XV-XVI в. Висали, Махреми и Едирнели Назми дали началото на течението за “опростен турски” Басит-и Тюрки (Basit-i Türkî) речниковият запас на Османския турски, в голямата си част продължил да се състои от арабски и персийски заемки.


И хотя, в течение столетий делалось немало попыток очистить язык от заимствований, таких как словарь Кашгарла Махмуда 1074 г. и стихи Юнуса Эмре, вполне понятные массовому современному читателю, хотя написаные 900 лет назад, как и сборники стихов османских поэтов XV-XVI веков: Висали, Махреми, Эдирнели Назми, положили начало течению "просторечного турецкого", довольно большую часть словарного запаса османского турецкого по-прежнему составляли заимствования из арабского и персидского.


Въпреки това тюркският характер на езика (логиката и граматиката), а така също и “математическото” начало на езика се запазили, което пък дало възможност на зародилото се в началото на XX в. националистическо движение (в лицето на сформирания в 1911 г. от страна на Зия Гьокалп, Йомер Сейфеттин и Али Джанип в Солун “Кръжок на младите пера”) да запретне ръкави и да постави началото на едно от най-активните пуристически движения в новата и най-нова история, довело до драстична промяна в турския език.
Несмотря на это, тюркская природа языка, его логика, грамматика, "математическое начало" сохранились, благодаря чему в начале ХХ века националистическое движение "Кружок молодых литераторов", организованный в 1911 г. в Фессалониках Йомером Сейфеттином и Али Джанипом, положил начало одному из самых активных пуристских движений в новой и новейшей истории, резко изменивших турецкий язык. 


Обявяването на Републиката през 1923 дава изключителен тласък на пуристическите тенденции, протичащи под протекцията на първия турски президент М. К. Ататюрк, който отдава изключително значение на развитието на съвременния турски език. С езиковата реформа през 1928 г. е въведена нова турска азбука, основана на латинската азбука, което дава допълнителен тласък на въвеждането на нови турски думи и изрази.
Провозглашение республики в 1923 г. дало мощный импульс пуристским тенденциям, к ним благосклонно относился первый президент Турции, М.К.Ататюрк, придававший исключительное значение развитию современного турецкого языка. В 1928 г. в результате языковой реформы, в Турции принят латинский алфавит, что ускорило процесс введения новых, исконно турецких слов и выражений.


Турските езиковеди са поканени да издирят древни тюрски корени и думи, които съчетани с множеството наставки характерни за аглутинативните езици -какъвто е турският - трябва да послужат за изковаването на чисто турски думи и изрази. Сам Ататюрк написва учебник по геометрия като въвежда някои термини, които продължаватда се използват и до днес (пр. думата за триъгълник “ючген”).
Турецких языковедов привлекли к поиску древних тюркских корней и слов, которые, будучи дополнены множеством агглютинативных суффиксов, столь характерных для языков тюркской группы, послужили основой для "чеканки" чисто турецких слов и выражений. Сам Ататюрк написал учебник по геометрии, где ввёл в употребление новые термины, применяющиеся и поныне (например, треугольник обозначил словом "ючген").


През 1932 “бащата на турците” основава “Турското езиково дружество” (Türk Dili Tetkiki Cemiyeti) на което впоследствие ще завещае голяма част от личното си имущество.
В 1932 г. "отец турок" основал "Турецкое языковое общество", которому, впоследствии, завещал значительную долю своего личного состояния.


Новото емблематично определение за “турчин” което дава Ататюрк гласи: Турчин значи турски. Щаслив е онзи, който може да се нарече Турчин. Впоследствие първата част от този израз е осъдена на забвение.
По символичному определению Ататюрка, "турок" означает "турецкий". Счастливы те, кто может назвать себя турком. Впоследствии, первую часть этого лозунга благополучно забыли.


За едно относително кратко време от 20-30 години е постигнат голям напредък в изчистването на езика. Не липсват и ексцесии. Появява се (1936) така наречената теория за “езика-слънце” (Güneş Dil Teorisi), която отрежда на турския централно място сред всички останали езици.
В 20-30-е годы достигнуты большие успехи в деле избавления турецкого языка от заимствований. Не обошлось без перегибов. В 1936 г. появилась теория "языка-солнца", отводившая турецкому главенствующую роль среди всех остальных языков земли.


Всички тези вълнения и промени в езика срещат острия отпор на консервативно настроената част от турското население. Критиките не са лишени от основания. Изхвърлянето на арабските и персийски думи и конструкции неизбежно води до отдалечаване на турската от традиционно свързаните с нея култури на другите ислямски страни и народи.
Консервативная часть турецкого общества крайне негативно относилась к этим языковым новациям. И не зря. Избавление от арабских и персидских слов и синтаксических конструкций неизбежно привело к отмежеванию турецкой культуры, от традиционно находившихся под ее влиянием культур других исламских стран и народов.


През 50-те и 60-те години в пурификацията на така наречения от самите турци “турски турски” настъпва относителен застой, но следващият четвърт век е белязан с нов подем, който през последните 20 години ескалира за да доведе до настоящия езиков хаос. В какво се изразява той.
В 50-60-е годы интенсивность пурификации, изменения в так называемом "турецком турецком" замедлились, но в следующие четверть века ускорились снова, причём, в последние 20 лет настолько, что привели к полному хаосу в языке, а именно:


В последно време ставаме свидетели на възникването на нови видове пуризъм, за които в български няма обособена терминология. Лично аз в качеството си на външен наблюдател (имащ поглед върху цялостното развитие на съвременния турски език), а от 5 години насам и пряк участник и свидетел на случващото се в единия от 2-та най-големи езикови центрове, а именно гр. Истанбул, си позволих да разгранича следните видове пуризъм:
возникли новые виды пуризма, для которых в болгарском языке и терминов-то нет. Будучи сторонним наблюдателем, имеющим собственные взгляды на развитие современного турецкого языка в целом, уже 5 лет участвующим в жизни Стамбула, одного из 2 центров развития турецкого языка, я бы выделил следующие разновидности пуризма:


На първо място – “държавно-бюрократически”. Пуризмът, въпреки че си поставя някои свръхестествени цели, е естествено по същността си явление. В множество от случаите то възниква като разбираема и следователно обяснима реакция на група радетели на езика, които в опита си да съхранят идентичността на културите си, обявяват война на чуждите елементи в основния проводник на културата – езика.
1) Государственно-бюрократическая. Ведь хотя пуризм стремится к достижению некоторых неестественных целей, сам-то он явление вполне естественное. Часто он возникает как понятная и объяснимая реакция группы защитников языка, которые, пытаясь сохранить своеобразие своих культур, борются против чужих элементов в основном проводнике культуры - языке.


Това обече, което в последно време се извършва на езиковия фронт в Реп. Турция противоречи на всичко логично. Министерството на народното образование периодически публикува списъци на “морално остарели” или “неприемливи” думи, чието използване в началните и средните училища ни повече ни по-малко се забранява. Препоръчва се те да бъдат заменени с “изконно” турски думи, част от които са продукт на ерудити на чиято изобретателност нашият проф. Балан искрено би завидял.
Однако, последние события на "языковом фронте" Турецкой республики совершенно алогичны. Министерство просвещения время от времени публикует перечни "морально устаревших" или "неприемлемых" слов, использование которых в начальной и средней школе всего-то навсего запрещено. Рекомендуется вместо них употреблять "исконно" турецкие, причём некоторые - просто изобретены филологами-эрудитами.


Като пряк резултат от тази чистка “езиковата съвест” и умението за приспособяване на хиляди учители по турски език и литература, е поставена на изпитание, а най-младото поколение турци започва да говори на език все по-различен от този на родителите и родителите на родителите си.
Это принижает профессиональный авторитет тысяч учителей турецкого языка и литературы, вынужденных юлить и приспосабливаться, а молодые турки, их родители и деды говорят на языках, всё более отличающихся друг от друга.


В следствие на това качеството на устната и писмена комуникация между трите поколения (това важи особено силно при случаите, в които представителите им не живеят заедно) започва все повече да спада.
Это затрудняет устное и письменное общение между тремя поколениями, особенно, если те живут не вместе.


Езиковата култура на голяма част от учениците и студентите е дотолкова увредена, че те изпитват затруднеия при четенето на произведения писани едва преди 20-30 години, да не говорим за такива отпреди 50-60.
Языковая культура большей части школьников и студентов снизилась настолько, что они с трудом читают произведения, написанные всего 20-30 лет назад, тем более, 50-60.


/Türkiye Türkçesi – (тур.) Турският език, който се използва в Турция./
/"Турецкий турецкий" - разновидность турецкого языка, принятая в Турции./


Новите издания на книги на иначе прочули се с уменията си в областта на новотурския автори, творили през първите десетилетия на миналия XX. век, са изпълнени с множество думи обяснени в скоби с още по-нови “изконно” турски синоними. Дори и речите на Ататюрк, претърпяват все по-нови езиково осъвременени преиздания, защото в оригинал за младото поколение турци звучат точно толкова архаично колкото за българския седмокласник звучи в оригинал “Житие и страдание Грешнаго Софрония”.
В новых изданиях книг авторов, получивших известность именно за то, что уже в первые десятилетия ХХ века писали на новотурецком, полно слов, снабженных пояснениями в скобках, где приведены их еще более "турецкие" синонимы. Речи Ататюрка переиздаются на "осовремененном" языке, поскольку в оригинале кажутся нынешней турецкой молодежи столь же архаичными, как болгарскому семикласснику - оригинал "Жития и страданий Грешнаго Софрония". 


Вторият вид нео-турски пуризъм, който действа в тандем с “държавно-бюрократическия” е “избирателно агресивният”. Тази разновидност всъщност е антипуристическа по характер, защото се изразява във факта, че пуристи, които с особена прецизност откриват и работят по отстраняването на всички по тяхно мнение “злокачествени” за турския езиков организъм арабски и персийски заемки, старателно отбягват англосаксонските по произход чуждици.
2) Избирательно-агрессивная. Действует в тандеме с государственно-бюрократической. По сути, это скорее антипуризм. В своем стремлении избавить язык от самых, по их мнению, зловредных для турецкого языка, как целостной системы, арабских и персидских заимствований, старательно обходят, потупив взор, заимствования из английского.


Със закон приет през 1953 г. в Турция се дава картбланш на чуждоезиковото обучение. В множество средни училища започва обучение на английски и френски.
В 1953 г. в Турции принят закон, разрешающий школы с обучением на иностранном языке. Появилось много средних школ, где турецкие дети учатся на английском и французском языках.


Заклетите турски пуристи посрещат този нов враг на езика, настъпваш този път от запад, с нескрито негодувание, защото както казват те “за пръв път в световната история една страна без да е попадала под политическия диктат на друга, по своя воля възприема идеята за обучение на различен от матерния език.
Турецкие пуристы отнеслись к этой новой напасти, на этот раз с запада, с нескрываемым негодованием. Еще бы: впервые в истории независимая страна, без какого бы то ни было политического давления извне, по собственной доброй воле, учит своих детей не на родном языке.


Според Октай Синаноглу (може бин най-младият професор в света, обявен за такъв в Щатите когато е едва на 26) изучаването на технически сложни предмети на различен от матерния език, води от една страна до нетрайност и от друга до недостатъчна задълбоченост на усвоените знания, което пък от своя страна потиска креативното мислене.
По мнению Октая Синаноглу, изучение сложных технических предметов не на родном языке, не способствует прочному и глубокому усвоению материала, подавляет способность мыслить творчески.


Третият вид нео-пуризъм може да се определи като “политико- идеологически”. Той се изразява във факта, че определени кръгове интелектуалци и псевдо-такива в зависимост от политическите си възгледи и идеологията, която изповядват, отдават предпочитание на една или друга група езикови изразни средства, използват коренно различен речников запас и т.н.
3) Политико-идеологическая. Образованные люди разных политических убеждений маркируют свои тексты разными языковыми выразительными средствами, обозначают одни и те же понятия совершенно разными словами, и т.д. 


Така например турците с леви възгледи в голямата си част подкрепят пуризма и в устния и писмения си език се стараят да следват най-модерните тенденции в съвременния турски език. Представителите на центристките и десните сили следват далеч по-умерена или консервативна линия.
Люди левых взглядов зачастую - пуристы, следуют в устной и письменной речи новейшим языковым веяниям. Сторонники центристов или правых, и в языке придерживаются более умеренного, или даже консервативного направления.


Религиозно настроените турци, са заклети антипуристи, което е напълно разбираемо предвид на това, че по-голямата част от религиозната терминология е базирана на езиците на най-ранните носители на Исляма, а именно арабският и персийският език.
Религиозные ортодоксы - антипуритсты. Оно и понятно, ведь религиозная терминология, большей частью воспринята от народов, принявших ислам раньше - арабов и персов.


За да се убедим в правотата на горните твърдения е достатъчно да закупим 10-ина от най-популярните турски ежедневници, и да прочетем заглавията, поместени в тях. Вестници като Миллиет, Хюрриет, Сабах, Заман, Стар, Милли Газете, Радикал, Поста и др. не само следват определена политическа, но и езикова конюнктура.
Прочитайте заголовки статей в газетах Миллиет, Хюрриет, Сабах, Заман, Стар, Милли Газете, Радикал, Поста и др. Эти издания проводят не только свои политические, но и языковые линии.


Резултатът е: поляризация сред носителите на езика, които се опитват по изкуствен път да звучат по един или друг начин, но не и така че да постигнат балансираност на изказните средства еднакво достъпни за всякакъв род читатели. И тук комуникативната функция на езика за пореден път е нарушена.
Результат - размежевание носителей языка. Каждый пытается говорить не так, как другой, и вовсе не для для обогащения запаса выразительных средств повседневного языка.


Изброените видове пуризъм довеждат и до още едно негативно последствие, този път далеч надхвърлящо границите на Република Турция. А именно бързото отдалечаване на съвременния турски език от останалите тюркски езици, диалекти и наречия. Това отдалечаване се чувства осезателно дори и сред съвсем близки до приетия за еталон истанбулски турски наречия каквито са използваните от страна на българските турци. Да не говорим за използваните в бившите средноазиатски тюркски републики езици: тюркменския, казахския, азърбейджанския, татарския, узбекския, чувашкия и др.
Все перечисленные разновидности пуризма стремительно отчуждают язык современной Турции от других тюркских языков, диалектов и наречий. Это отчуждение ощущается даже между турецким языком Стамбула, являющимся почти эталоном, и совсем близкими ему говорами турок Болгарии, не говоря уже о тюркских языках Средней Азии, Татарстана, Чувашии.


След като средноазитското тюркско население се присъединява към СССР, то загубва традиционните си връзки с османския, а впоследствие и с турския и езиците му започват да се развиват в съвсем различна посока.
Присоединение тюркских народов Средей Азии к СССР прервало их традиционные связи с османским, а затем и турецким языками, они начали развиваться в совсем ином направлении.


Въпреки това повечето лексеми в тюркските езици и диалекти са едни и същи или много близки по звучене. Тези лексеми в повечето случаи са еднакви и с доскоро използваните в съвременния турски език. Но след като думи използвани повече от 1000 години биват “пенсионирани” едностранно от страна на основния тюркски език, неизбежно той се самообрича на изолация.
(Примери за такива лексеми откриваме на всяка страница на сравнителния речник на тюркските диалекти издаден от Турското езиково дружество в Анкара).
Хотя большинство лексем в тюркских языках и диалектах - идентичны, или близки по звучанию. Они же до недавнего времени использовались и в современном турецком языке. Но если слова, прослужившие языку более 1000 лет, самый влиятельный из тюркских языков, то и дело, в одностороннем порядке "отправляет на пенсию", он, тем самым, обрекает себя на изоляцию.
/Примеры таких лексем см. на любой странице сравнительного словаря тюркских диалектов, изданного Турецким языковым обществом в Анкаре/


В тази връзка мога да споделя и едно лично наблюдение отпреди 3 седмици (11-13.11.2005), когато присъствах на Шестия международен фестивал на поезията на турски език, който тази година се проведе в столицата на Крим – Симферополис.
Поделюсь личным наблюдением: 3 недели назад я участвовал в 6 международном фестивале поэзии на турецком языке, проводившемся на этот раз в столице Крыма - Симферополе.


Повечето гости дошли от различните краища на бившата СССР изпитваха затруднения при комуникирането си с участниците от съюза на турските писатели…
Многие гости из стран бывшего СССР испытывали трудности в общении с членами Союза писателей Турции...


От всичко казано дотук може да се заключи следното:
Подытожим:
Ускорените темпове, с които по един свръхестествен начин се развива съвременният турски език са причина за редица комуникативни сривове на най-различни нива:
Современный турецкий язык развивается искусственно "форсированными" темпами. Это ведет к различным сбоям в выполнении им своей основной функции как средства общения, а именно:
- на ниво репродуциране и пренос на информация;
- нарушается воспроизведение и передача информации;
- на ниво използване на всякакъв род устни и писмени източници;
- затрудняется использование любых устных и письменных источников;
- на ниво диалог между отделните поколения и социални слоеве;
- затрудняется диалог между людьми разных поколений и слоев турецкого общества;
- на ниво международни взаимоотношения и много др…
- затрудняется общение с тюрками других стран, и т.п.


Фактически тези тепмове пряко или косвено засягат и всички останали сфери на общуване.
Фактически, проблема эта, прямо или косвенно, затрагивает и все остальные сферы общения.


Не се наемам да предвидя как ще се развият пуристическите тенденции в съвременния турски език, но се надявам в най-скоро време тяхната почистваща функция да заглъхне и отстъпи място на стремежа за дообогатяване на езика. Ако това не се случи ще се наложи носителите на този език на всеки 5-6 години да го доучват.
Не берусь прогнозировать, как будут развиваться пуристические тенденции в современном турецком языке дальше, но смею надеяться, что вскоре их "очистительный" пыл утихнет, уступив место стремлению к обогащению выразительных средств языка. Иначе, его носителям придется кардинально переучиваться каждые 5-6 лет.


Благодаря ви за вниманието…
Благодарю за внимание...

По опыту: не-филологи часто невольно преувеличивают степень близости и взаимопонимаемости близкородственных языков. Азербайджанцы уверены, что их язык - почти турецкий. Раз прочитал и записал ему двустишие турецкого поэта Фазыла Хюсню Дагларджи, тот не понял ни слова. Учитель, еще при социализме, говорил: "Да я был в Югославии. Зачем его (сербский) учить? И так всё понятно". Ошибался. Уверен, в сербской газете он бы не понял ни одного предложения, даже такого простого: "Друг Тито са супругом Йованком посетио je Дуброуник" = Товарищ Тито с супругой Йованкой посетил Дубровник.

См. в тему также мой пост: "Арабская письменность тюркоязычных народов"
http://perevod99.blogspot.ru/2008/04/blog-post.html

Комментариев нет :